Методология на изследването



Изготвянето на Анализ на функционирането на системата на частното съдебно изпълнение, придружен от план за действие с мерки за нейното усъвършенстване, представляват централната част на проект „Инициатива за съдебно изпълнение в услуга на обществото".
Анализът се основава на сериозна проучвателна работа, включваща дейности като:

  • преглед на действащата нормативна уредба, както и на предложения за законодателни промени, относими към системата на частното съдебно изпълнение;
  • преглед на аналитични документи, включително концепции, стратегии, анализи, отчети (вкл. годишните отчети на КЧСИ);
  • преглед на медийното отразяване на дейността на частните съдебни изпълнители (ЧСИ) и на КЧСИ;
  • преглед на дисциплинарната практика по отношение на ЧСИ; образувани дисциплинарни производства; наложени дисциплинарни наказания;
  • сравнителноправно изследване.

За да бъдат отчетени позициите и гледните точки на всички заинтересовани страни, бяха проведени поредица от дълбочини интервюта с ЧСИ, вкл. представители на Камарата, с адвокати, с представители на кредиторите (напр. банки, търговски дружества), с представители на длъжниците (напр. неправителствени организации, защитаващи правата на длъжниците по съдебното изпълнение) и представители на Министерството на правосъдието (МП). По-важните констатации и изводи, които бяха изведени на основата на дълбочинните интервюта, бяха обсъдени в по-тесен професионален формат в рамките на организирани фокус групи. Получената от интервютата информация беше обогатена чрез проведените електронни стандартизирани анкети - първата, съдържаща основни въпроси, свързани с принудителното изпълнение в България, а втората - обобщаваща основните характеристики на по-типичните в сравнителен аспект модели на съдебно изпълнение.

Предмет на изследването


На основата на посочените по-горе дейности беше разработен настоящият анализ. Той се стреми да направи обективна и неемоционална равносметка на десетгодишното функциониране на системата на частното съдебно изпълнение, като идентифицира някои от основните проблеми и недостатъци и предлага отделни мерки за тяхното преодоляване. Анализът съдържа следните основни части:

  • исторически преглед на процеса на разработване и въвеждане на частното съдебно изпълнение в България;
  • анализ на действащата нормативна уредба и на нейното развитие;
  • сравнителен преглед на някои от съществуващите модели на частно съдебно изпълнение;
  • анализ на икономическите ефекти от регулациите в сферата на съдебното изпълнение;
  • електронизация на принудителното изпълнение;
  • анализ на дисциплинарната практика;
  • анализ на комуникационната политика на КЧСИ.

На основата на анализа са формулирани мерки за усъвършенстване на системата на частното съдебно изпълнение, които са част от приложения към него план за действие.
Видно от очертания по-горе предметен обхват на изследването, то се фокусира върху системните въпроси на частното съдебно изпълнение и по-специално върху институционалната и регулаторна среда, в която то функционира. Повод за създаване на проекта дава не само десетгодишнината от въвеждането на частно съдебно изпълнение в България, но и набиращото сила критично отношение към функционирането на тази система както в обществото, така в рамките на самата професия. Анализът отчита сложната обстановка, в която работят ЧСИ, и обръща специално внимание именно на онези аспекти от функционирането на модела, които имат най-важно значение, от една страна, за разбирането и оценяването на системата от обществото, а от друга - за вътрешната сплотеност на професията. Именно от тази гледна точка са анализирани регулаторната среда на изпълнението, която е определяща за цялостния му облик; дисциплинарната практика, която в рамките на анализа се открои като най-невралгичната точка както във взаимодействието между ЧСИ и обществото, така и за вътрешните отношения; мястото на информационните технологии в осъществяването на съдебното изпълнение поради техния потенциал да подобрят ефективността и прозрачността в дейността на ЧСИ; и комуникацията на КЧСИ с нейните членове и с обществото, която е от ключово значение за облика и възприемането на работата на ЧСИ. Тези широки теми са разгледани много детайлно и във връзката им с редица следващи от тях въпроси на съдебното изпълнение. Анализът е допълнен с първото по рода си мащабно изследване на нагласите на правната общност към съдебното изпълнение посредством анкета, попълнена от 467 души.
Няколко аспекта на съдебното изпълнение остават извън предметния обхват на анализа. На първо място, анализът не навлиза в детайлите на производството по принудително изпълнение. Извън обхвата му остават чисто процесуалните аспекти на изпълнението и на съдебната практика по обжалване на изпълнителните действия, които заслужават да бъдат предмет на самостоятелен коментар. Отделни проблеми, предпоставени в нормативната уредба или генерирани в процеса на нейното прилагане, са засегнати в изложението, доколкото илюстрират слабости и порочни практики в дейността на съдебните изпълнители и се отразяват върху обществения облик на професията.
На второ място, анализът не разглежда съдебната практика по реализация на имуществената отговорност за незаконосъобразни действия на ЧСИ. Такъв анализ би бил много интересен, но той също е с мащаби, които предполагат самостоятелно правно изследване.
На трето място, извън обхвата на изследването са и наказателните производства срещу частни съдебни изпълнители, тъй като те стоят встрани от целите и задачите, които си поставя проектът.
На четвърто място, не попадат в предмета на изследването въпросите на заповедното производство и по-конкретно тези, свързани с ефектите от приложението на чл. 417 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Проектният екип е наясно с обстоятелството, че редица неправителствени организации, които работят в защита на правата на длъжниците, разглеждат темата за съответствието на чл. 417 от ГПК с нормите на европейското право съвместно с темата за ефектите от съществуването на частно съдебно изпълнение в България. Според нас тези две теми не следва да се разглеждат в пакет, доколкото съдебните изпълнители изпълняват процесуалното законодателство такова, каквото е и не трябва да се натоварват с отговорност за евентуално увреждане на правата на длъжниците в следствие на самото съществуване на разпоредбата на чл. 417 от ГПК.
Накрая, настоящият анализ не разглежда изключително значимата тема за потенциалното въвеждане на института на несъстоятелността на физическите лица в България. Тази тема често се повдига във връзка с тежкото положение на длъжниците в страната и съответно във връзка с обсъждането на работата на ЧСИ. Същевременно, темата е много сериозна и предполага мултидисциплинарно изследване на отраженията на евентуалното въвеждане на този институт в редица правни отрасли. Наред с това, макар да има отношение към работата на ЧСИ, темата за несъстоятелността на физическите лица на този етап е важна най-вече от нормотворческа гледна точка и не попада сред кръга въпроси, върху които действията или бездействията на ЧСИ имат пряко влияние.